Какво всъщност е ловът на вещици и как се появява
Представете си за няколко минути, че сте селянка в Европа през 17 век: вдовица, която живее в дребното жилище, което брачният партньор ви завещава. Имате дребен имот земя, на който отглеждате зеленчуци и билки, които имат обичайни лечебни свойства. Вие сте богобоязлива жена, която посещава църквата толкоз постоянно, колкото ви разрешават старите кокали, и вярвате в дявола, само че не вярвате изключително доста в всякакви истории за вещици, които през нощта се срещат Сатана в гората, където мажат гърбовете си с „ демонски мас “ и вършат заклинания.
В последно време забелязвате хора от вашата общественост да бъдат отвеждани от служителите на епископа в съда, където, ако се има вяра на слуховете, са обвинявани в езичество. Но не мислите, че има от какво да се страхувате. Докато една заран въоръжените мъже на епископа не се появят и във вашата къща, с цел да ви отведат. Изпълнявате командите им безмълвно и без съпротива; всичко това е неточност, несъмнено. Скоро нещата ще се оправят, мислите си, до момента в който ви прекарват през основната улица на селото, около къщите на приятелите и съседите ви, които ви гледат съмнително от прозорците си. Отначало се чувствате единствено позор, само че след това си спомняте, че брачната половинка на мелничаря също е отведена по сходен метод и май е приета за отговорна в магьосничество. Тогава стартирате да изпитвате и боязън.
Изтезаване на обвинена във вещерство
В правосъдната зала има трима съдии и служител, който води производството. Името ви се прибавя към протокола, преди обвиняванията против вас да бъдат изложени от съда: съседката, която познавате от доста години, ви е докладвала на църковните управляващи за това, че сте вкиснала кравето й мляко. Тя и брачният партньор й фермер ви упрекват също, че сте им донесли влажно време, което е съсипало реколтата им, и сте разбунили плътските стремежи в двете им дъщери, с любовни отвари, направени с билките ви. Съдът ви споделя, че нямате потребност от юрист или отбрана от какъвто и да е тип, защото магьосничеството се смята за извънредно закононарушение, при което Бог ще отбрани почтените.
Разбира се, вие отричате да сте магьосница и да сте правила каквито и да е непозволени дейности. Абсурдно е, казвате, в никакъв случай не сте правили нищо на тези хора, които може би са просто зли, с цел да ви обвинят по този начин безхаберно. Отричането ви е маркирано, само че съдът счита магьосничеството за извънредно тежко закононарушение, тъй че ви предлага опрощение в подмяна на цялостно самопризнание. Вие обаче продължавате твърдо да отричате обвиняванията, тъй че сте отведена в килия за спомагателни разпити. Там магистрат ви съблича, с цел да търси вълшебен знаци по по тялото ви. Палецът ви се слага в устройство, което го натиска, и още веднъж ви питат дали ще признаете, че сте магьосница. Преживявате този първи ден на разпити, без да се пречупвате под мъчителната болежка на устройството, само че по-късно изтезаването продължава с по-сериозни уреди. В последна сметка изтръгват самопризнание от вас и на идващия ден сте изпратени с каруца дружно с още пет вещици на кладата, където изгаряте до гибел.
Ловът на вещици не стартира през Реформацията, само че е най-характерен за този интервал: по време на тектонската битка сред могъщите католическа и протестантска църкви, които се стремят да прочистят народа си от разкол и да потвърдят своето надмощие над другата религия. Само тези от най-високите ешелони на обществото са в сигурност.
През Средновековието магьосничеството се толерира и най-много да ви се подиграват – то рядко се санкционира съществено, най-често с кратък престой в затвора или санкция, според от това в какво тъкмо е упрекната вещицата. Това се трансформира през 12 век, когато се образува Римокатолическата инквизиция, в началото за справяне със светските религии, които се отделят от църквата и в този момент заплашват властта в Рим. В началото на 14 век инквизицията уголемява пълномощията си и понякога се занимава с магьосници.
Към късното Средновековие става все по-опасно намерено да се практикува каквото и да е, с изключение на католическата религия. Малко след папския законопроект, публикуван от папа Инокентий VIII през 1484 година, който категорично осъжда поклонниците на дявола, двама инквизитори са упълномощени да проверяват магьосничество в Германия. Те са Джейкъб Шпренгер и Хайнрих Крамер, които бързо ползват едно ново откритие – печатарската машина – и разгласиха това, което ще се трансформира в абсурден и авторитетен том за работа с магьосничество и вещици: Malleus Maleficarum – „ Чук против вещици “. Този етюд има за цел да осъди магьосниците, да образова чиновниците в тяхното намиране и залавяне и да обяви за основни отговорници за злините женската част от популацията. Тя е прочетена от огромна част от обществото, само че в границите на няколко години католическата черква се дистанцира от труда, най-много тъй като става известна измежду светските религии, които се стреми да унищожи. Но със зората на протестантската реформация книгата (заедно с други сходни на нея) става мотив за взрив на лова на вещици, защото протестантската черква утвърждава тези томове тъкмо тъй като са неразрешени от Рим.
